The Mean World Syndrom, или как да не полудееш от глупост
" Вярно ли? ", " Стига, бе! ", " Една жена ми сподели... "
Сякаш приказваме на разнообразни езици и никой никого не схваща. Светът повече от всеки път наподобява на Вавилонската кула след божието наказване, а на фасадата й има голяма плазма, по която непрекъснато текат вести. Единствената разлика е, че след „ объркването “ на езиците се прибрахме по домовете си, вместо да се разпръснем по света.
Капсулното битие в изискванията на пандемия трансформира медиите във общочовешки тръбач, като детронира досегашния коректив в процеса на информиране на всеки един от нас – живия живот.
Помните ли трагикомедията на Костурица „ Ъндърграунд “? Част от героите, членове на сръбската комунистическа опозиция през Втората международна война, прекараха съвсем целия си умишлен живот в едно мазе, манипулирани от собствен досегашен приятел. Там те ядяха, пиеха, правеха обич, раждаха се и умираха, лееха снаряди и псуваха фашистите. А горе, на ярко, светът следваше естествения си темп, след войната. И не му пукаше за саможертвата на клетниците подземен. Всъщност светът не подозираше, че те съществуват.
Докато един ден не схванаха, че са ги " прецакали ", че са ги излъгали...
Това постоянно се случва във филмите на Костурица (и не само), само че възхитителното му великодушие му пречи да назова героите си идиоти. Затова и ги оставя симпатични. Дали обаче и ние ще имаме този шанс?
В началото на 21 век е малко наивистично да считаме, че всичко, което дават по тв приемника и пишат в интернет, е правилно. Че в случай че ти кажат, че да си под карантина, значи въобще да не излизаш, не би трябвало да мърдаш от дивана. Ама ще се издушите бе, хора? Или, че в случай че не носиш нонстоп маска на улицата, празната улица, вирусът ще те настигне и ще ти влезе през устата, носа... Може да те настигне, може, приел облика на водач на рейс 120 на път за зоопарка! Да, мъчително ми е за доста хора, които в действителност се тормозят и нонстоп си мерят кръвното, само че тяхното страдалчество е едно еснафско страдалчество. Те сами
ежедневно извървяват пътя към своята Голгота, носейки кръста на личната си нелепост.
Сякаш приказваме на разнообразни езици и никой никого не схваща. Светът повече от всеки път наподобява на Вавилонската кула след божието наказване, а на фасадата й има голяма плазма, по която непрекъснато текат вести. Единствената разлика е, че след „ объркването “ на езиците се прибрахме по домовете си, вместо да се разпръснем по света.
Капсулното битие в изискванията на пандемия трансформира медиите във общочовешки тръбач, като детронира досегашния коректив в процеса на информиране на всеки един от нас – живия живот.
Помните ли трагикомедията на Костурица „ Ъндърграунд “? Част от героите, членове на сръбската комунистическа опозиция през Втората международна война, прекараха съвсем целия си умишлен живот в едно мазе, манипулирани от собствен досегашен приятел. Там те ядяха, пиеха, правеха обич, раждаха се и умираха, лееха снаряди и псуваха фашистите. А горе, на ярко, светът следваше естествения си темп, след войната. И не му пукаше за саможертвата на клетниците подземен. Всъщност светът не подозираше, че те съществуват.
Докато един ден не схванаха, че са ги " прецакали ", че са ги излъгали...
Това постоянно се случва във филмите на Костурица (и не само), само че възхитителното му великодушие му пречи да назова героите си идиоти. Затова и ги оставя симпатични. Дали обаче и ние ще имаме този шанс?
В началото на 21 век е малко наивистично да считаме, че всичко, което дават по тв приемника и пишат в интернет, е правилно. Че в случай че ти кажат, че да си под карантина, значи въобще да не излизаш, не би трябвало да мърдаш от дивана. Ама ще се издушите бе, хора? Или, че в случай че не носиш нонстоп маска на улицата, празната улица, вирусът ще те настигне и ще ти влезе през устата, носа... Може да те настигне, може, приел облика на водач на рейс 120 на път за зоопарка! Да, мъчително ми е за доста хора, които в действителност се тормозят и нонстоп си мерят кръвното, само че тяхното страдалчество е едно еснафско страдалчество. Те сами
ежедневно извървяват пътя към своята Голгота, носейки кръста на личната си нелепост.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ